1.    Най-голямото предизвикателство и през 2023 г. ще остане как

1.    Най-голямото предизвикателство и през 2023 година ще остане по какъв начин да създадем Зеления преход по този начин, че да имаме задоволително сила за ползване в страната и задоволително за експорт. За енергийния преход е значимо да определим вярно своя енергиен микс, тъй като условието да понижим с 40% излъчванията до 2030 година е източник на доста спекулации. За страдание газът нараства от ден на ден и от дълго време не е алтернатива като преходно горива, а към момента тласъците в развиването на ВЕИ е единствено за индустриалните производители на сила от ВЕИ без ясна и целенасочена политика за крайни консуматори. Предстои да забележим. 2.    Плановете за Справедлив енергиен преход са препъни камък. Заради неналичието на ясни цели и политики не можем да получим към 1, 2 милиарда евро за най-засегнатите въглищни райони. Още щом бяха пуснати за публично разискване през август, те породиха вълна от публично неодобрение. Най-важната им задача е да решат демографския проблем в района, да запазят работни места, да основат нови за обективен преход в Стара Загора, Кюстендил и Перник от въглища към чисти промишлености, земеделие и туризъм. Плановете са належащо изискване за отключване на 1,178 млн. евро за България, от които 505 млн. евро от Многогодишната финансова рамка и 673 млн. евро от инструмента „ Следващо потомство Европейски Съюз “. 3.    Всички специалисти са безапелационни, че пътят ни към по Зеления преход минава през енергийната успеваемост и спестяването на сила. Още от 2022 година започнаха, само че и през актуалната година ще продължи откриването на още процедури за саниране на жилищата. За първи път ще се тества и от дълго време предстоящата от бизнеса опция фамилиите да съфинансират сами с 20% енергийното възобновяване на домовете си. Това ще бъде най-големият тест да стартират национални и европейски средства за възобновяване да се мултиплицират, тъй като изчисленията са, че за идващите 60 години може да санираме под 3% от сградния фонд в случай че продължаваме със 100% грант. Опасенията са, че липсва създаден финансов механизъм, който да улесни семействата да намерят недостигащия им финансов запас, с цел да имат енергийно ефикасни жилища. Важно е да се отпуши санирането и за еднофамилните жилища. 4.    Стигаме до идващия огромен проблем, с цел да определим кои фамилии имат потребност от изцяло подкрепяне и кои единствено от някакъв най-малък тласък е належащо да имаме ясна формулировка за енергийна беднотия. Тя ще реши въпросът, обвързван с милиони средства, раздавани на всички поравно без значение от опциите и потребностите. Със сигурност е вид да има по-правилно систематизиране на относително ограничавания запас, с който разполагаме. Въпросът е, че формулировка за енергийна беднотия има, само че институциите не могат да се схванат кой да управлява над 2 млн. души енергийно небогати в страната, тъй като и двете дефиниции на специалистите демонстрират, че в България броят на енергийно бедните семейства е извънредно огромен. Министерство на енергетиката даде обещание да имаме формулировка за енергийна беднотия до края на 2022 година, чакаме да забележим политическите решения още при започване на 2023 година. 5.    Планът за възобновяване е дребен тест. През 2022 година получихме първия транш от 2 милиарда евро за възобновяване на стопанската система по схемата пари против промени, само че осъществяването ще бъде най-големият тест. Факт е, че към момента крайните консуматори и дребния бизнес не виждат по какъв начин могат да се включат в тези благоприятни условия, дали липсват ясни послания и връзка? Вече е на публично разискване и мярката за слънчеви колектори и фотоволтаични панели от жителите, само че скептицизмът до каква степен ВЕИ могат да заменят топлите печки на дърва е огромен. 6.    В екологията проблемите са извънредно доста, тъй като не се употребяват дейно опциите, които ни дава природата. През 2022 година се случиха две международни събития в областта на околната среда. Едното е COP27 в Египет, където се очакваше страните да показват обновени проекти за понижаване на излъчванията и по-сериозна поръчка за битка с климатичните промени. Страните се схванаха за съставяне на фонд за уязвимите страни, само че в бъдеще време, една от огромните крачки е по-сериозни задължения са прекъсване на обезлесяването. Другото събитие е COP15, което еколозите дефинират като историческо за понижаване с 30% загубата на биоразнообразие до 2030 година. Споразумението изисква от страните да създадат проекти за възобновяване на биологичното многообразие и вярна оценка на екосистемните услуги, които ни дава природата. 7.    Ако се върнем в страната, ще забележим, че тук политиката ни за запазване на биологичното многообразие е доста слаба. Дори единственият ни план по Плана за възобновяване, обвързван непосредствено с запазване на природата към момента боксува някъде в администрацията. Нямаме обединен орган, който да ръководи предпазените зони от Натура 2000. Всъщност казусът е, че поради неналичието на надзор екологичните правила всеобщо не се съблюдават, а това има директно отношение към опазването на горите, почвите, водите и въздуха. 8.    България е страна със относително богати естествени запаси, само че е реалност, че питейната вода понижава и подземните източници са необработен запас. Трябва да стартираме да управляваме водата по ефикасен метод и както през днешния ден приказваме за цените на силата, по този начин идната година ще приказваме за цената на водата, която към момента се поддържа ниска, само че и не се ръководи дейно. 9.    Очакваме тази година да бъде направена действителна оценка на опцията за въвеждане на депозитна система в България. Бизнесът не желае официална оценка, а действителните опциите това да се случи у нас. Защо ли? Виждаме най-големият боклук, ресурсът от пластмасови боклуци, че се хвърля на всички места безсистемно и контейнерите за отпадък не престават да се пълнят и с пластмасови боклуци. Правилното делене на пластмасовите опаковки от останалите са първа стъпка към справяне с хаоса в ръководството на отпадъците. Тук такса битови боклуци съгласно количеството към момента е фантазия и пилотен план в някои общини, а в София единствено в един квартал Надежда. Тази стъпка се отсрочва повече от 10 години, не чакаме 2023 година да е решаваща в тази посока, само че най-малко могат да се положат основите. Въпрос на политическите решения. Но това ще отключи значимите решения за всички типове боклуци. Хранителните боклуци също е незабавно да се отделят от общия поток на отпадъците. Очакваме да забележим политически знак и в тази посока. 10.  Един от главните индикатори на околната среда е и въздухът, който продължаваме да замърсяваме с коли, с горене на дърва и въглища, индустриално замърсяване. Важно е по какъв начин всяка община се оправя с това значимо предизвикателство и проектите за чист въздух да не бъдат единствено проформа. Тук ще включим и частни случай на София, тъй като тя е като барометър и индикатор за процесите в страната. Най-мръсният град и поради неподходящото географско състояние да бъде в долина, само че даже тук е извънредно мъчно да се одобряват ограничавания за придвижването на мръсни коли и изгарянето на дърва в домовете. Наредбата за зоните за ниски излъчвания по този начин и не започва през 2022 година и беше отсрочена за 2023 година. Но без ясна осведомителна акция измежду хората, може да остане неразбрана и неефективна мярка. В София предстоят избори и към този момент е ясно, че актуалният кмет няма да взе участие в конкуренцията. За София следва нова епоха в историята и е доста значимо по какъв път ще поеме. Теста за това ще бъде ненапълно и старта на зоната за ниски излъчвания за колите. Това са единствено няколко значими политики и промени, които може и да не са известни, само че са уверено, с цел да променим метода, по който управляваме секторите на енергетиката и екологията отсега нататък. Това не е обстоен и цялостен лист, само че е опит за слагане на някои значими тематики за следващ път, тъй като енергийният и екологичен преход ще дефинират живота с десетилетия и даже столетие напред.